Тюркоазът

         „С цвят на тюркоаз” – дори само този израз е достатъчен, за да покаже неповторимото очарование на красивия камък.  Превърнал се е нарицателно за нюанс, които не може да бъде описан по никакъв друг начин, освен чрез самия него. А аз .. го обожавам! Имам пръстени, брошки, гривни, гердани с имитации на тюркоаз разбира се, но за мен цветът е решаващият фактор за покупката :)

     Общоприето е мнението, че названието тюркоаз произхожда от френската дума "turquois" - турски, тъй като през последните столетия камъкът най-често попадал в Европа през турските базари,  посредством търговци от различни страни, въпреки, че по онова време е добиван в мини в Иран (тогавашна Персия).  Освен името, камъкът няма друга връзка с Турция, тъй като в пределите на сегашните и граници не е откриван. Синоним на тюркоаз е името тюркиз. На руски се използва наименованието "бирюза", произлизащо от персийското "фирузе" - камък на щастието, или "пируз" - удържащ победа. 

 

СЪСТАВ:

   Самият минерал представлява фосфат на алуминия и медта. Ако в камъка има примеси и от желязо, то цветът става зелен, а нюансът на жълтеникавите тюркоази се дължи на цинка. Наличието на други минерали пък води до образуването на различни нишки и петна, което по-правило снижава качеството на камъка, но има не малко хора, които предпочитат именно тези тюркоази, заради интересното преливане на цветовете.

 

ИСТОРИЯ НА КАМЪКА:

    Тюркоазът е изиграл важна роля в културата на много древни цивилизации. 

     Най-старите украшения и предмети, инкрустирани с красивия камък датират от времето на Древен Египет от времето на Първата династия (3000г. пр.н.е.). Намирани са в множество царски гробници, включително и тази на Тутанкамон. Свързван е с богинята Хатор. Египтяните толкова са харесвали този камък, че дори са правили имитации на тюркоаза от глазирана керамика. Това вероятно е първия имитиран камък в човешката история.  

        Малко по-късно започва да се добиват тюркоази и в Персия, от чийто земи и до днес произхождат камъните с най-високо качество. В Персия де факто е бил национален камък в продължение на хилядолетия и масово използван за украса на всичко: тюрбани, юзди и всякакви други предмети, както и за украса на сгради (интериор и екстериор). 

       Макар и доста по-късно ( след XVI век) персийския стил в използването на тюркоаза навлиза и в Индия и се наблюдава във величествени сгради като Тадж Махал.

    В Тибет тюркоазът е свързан с религиозните вярвания. Това е единственото място, където се ценят повече камъните с зелен цвят. 

    В Централна Америка наследниците на древните индиански цивилизации се занимават основно с изработване на бижута от тюркоаз, като по този начин съхраняват култа на своите предци към този камък и техните вярвания, че това са сълзите на небето.  

       Ацтеките са инкрустирали тюркоаз в различни, обикновено церемониални предмети като маски, щитове и т.н. Някои индиански народи (Пуебло, Навахо и др.) широко използват тюркоаз за магически амулети, висулки и други изделия.

      Тюркоаза изглежда е бил непознат в Япония чак до XVIII век.

 

 НАХОДИЩА:

САЩ, Афганистан, Австралия (Виктория и Куинсланд), Чили, Великобритания (Корнуол), Германия (Саксония), Полша (Силезия) и в региона Туркестан. 

 

 ВИДОВЕ

 Съществуват различни видове тюркоази – светлосини, зелени, дори жълтеникави, но небесносиният е най-ценен. 

В днешно време широко разпространение са получила синтетичния тюркоаз, достатъчно близък по съостав до природния и имитация от тюркоаз заемат до 80% от пазара на тюркоаз.

Виенския тюркоаз - термично обработена и пресована смес от малахит, хидроокиси на алуминия и фосфорната киселина. Тюркоз под названието неолит, е от фосфат на медта и хидроокиси на алуминия. В такъв синтетичен тюркоаз се появява ярка и равномерна зеленовато-жълта окраска, нехарактерна за природния тюркоаз. При нагряване тя чернее, а не се напуква. Синтетичния материал е много еднороден, съдържа микро впръскани оцветени частици.

 ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Тюркоазът е един от най-старите ювелирни камъни, като сведения за неговото използване в Египет датират отпреди 3000 г. пр. н. е., т.е. отпреди времето на Първата Династия.

Погребалната маска на фараона Тутанкамон, превърнала се в икона на древно-египетското изкуство, е инкрустирана и с тюркоаз, наред с лапис лазули, карнеол и цветно стъкло.

Смята се, че около 2000 г. пр. н.е. находищата на тюркоаз в Синай - Древен Египет са били изчерпани.

Традиционно (има данни за около 200 г. пр.н.е.), тюркоаз е добиван от северноамериканските индианци, като и до ден днешен традиционна  ръчно изработена сребърна бижутерия с тюркоаз, корал и седеф се предлага от ювелирните майстори от племената Навахо, Зуни, Хопи, Пуебло и др.

 Той е и националният скъпоценен камък на Иран и на щатите Аризона, Невада и Ню Мексико, където украшения с тюркоази се продават от индианците.

 

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

     Всяка култура е имала свои вярвания за символиката и въздействието на тюркоаза, но удивително повечето от тях се въртят около любовта. 

   Например персите подарявали тюркоаз в знак на вярна обич и също така го използвали като лек срещу разбито сърце. 

     През Средновековието жените правили любовни магии, като пришивали тюркоаз към дрехата на желания мъж, а в Централна Азия камъкът бил задължителна част от накитите на младоженката. 

      В древността се е смятало, че с промяната на своя цвят тюркоазът предупреждава своя притежател за приближаваща опасност или болест. 

    През Средновековието се е вярвало, че предпазва ездачите от падане от кон.

    При всички народи, които са познавали тюркоаза се е вярвало, че камъка мени цвета си според здравословното състояние на собственика си и го защитава от неблагоприятни сили.     

      В Северозападна Америка  тюркоазът се слага под пода , когато една къща се строи или подновява,за да привлече добрия късмет. Парче от тюркоаз  е символ на власта и знанията на шаманите при  Apache,  Други американски народни поверия твърдят,че  тюркоаз се носи за да се гарантира точен  изстрел.