„С цвят на тюркоаз” – дори само този израз е достатъчен, за да покаже
неповторимото очарование на красивия камък. Превърнал се е нарицателно
за нюанс, които не може да бъде описан по никакъв друг начин, освен чрез
самия него. А аз .. го обожавам! Имам пръстени, брошки, гривни, гердани с имитации на тюркоаз разбира се, но за мен цветът е решаващият фактор за покупката :)
Общоприето е мнението, че названието тюркоаз произхожда от френската дума "turquois" - турски,
тъй като през последните столетия камъкът най-често попадал в Европа
през турските базари, посредством търговци от различни страни,
въпреки, че по онова време е добиван в мини в Иран (тогавашна
Персия). Освен името, камъкът няма друга връзка с Турция, тъй като в
пределите на сегашните и граници не е откриван. Синоним на тюркоаз е
името тюркиз. На руски се използва наименованието "бирюза",
произлизащо от персийското "фирузе" - камък на щастието, или "пируз" -
удържащ победа.
СЪСТАВ:
Самият минерал представлява фосфат на алуминия и медта. Ако в камъка
има примеси и от желязо, то цветът става зелен, а нюансът на
жълтеникавите тюркоази се дължи на цинка. Наличието на други минерали
пък води до образуването на различни нишки и петна, което по-правило
снижава качеството на камъка, но има не малко хора, които предпочитат
именно тези тюркоази, заради интересното преливане на цветовете.
ИСТОРИЯ НА КАМЪКА:
Тюркоазът е изиграл важна роля в културата на много древни цивилизации.
Най-старите украшения и предмети, инкрустирани с красивия камък датират
от времето на
Древен Египет от
времето на Първата династия (3000г. пр.н.е.). Намирани са в множество царски гробници, включително и тази на Тутанкамон. Свързван е с богинята
Хатор. Египтяните толкова са харесвали този камък, че дори са правили
имитации на тюркоаза от глазирана керамика. Това вероятно е първия
имитиран камък в човешката история.
Малко по-късно започва да се добиват тюркоази и в Персия, от чийто земи и до днес произхождат камъните с най-високо качество. В Персия де факто е бил национален камък в продължение на
хилядолетия и масово използван за украса на всичко: тюрбани, юзди и
всякакви други предмети, както и за украса на сгради (интериор и
екстериор).
Макар и доста по-късно ( след XVI век) персийския стил в използването на
тюркоаза навлиза и в Индия и се наблюдава във величествени сгради като
Тадж Махал.
В Тибет тюркоазът е свързан с религиозните вярвания. Това е единственото място, където се ценят повече камъните с зелен цвят.
В Централна Америка
наследниците на древните индиански цивилизации се занимават основно с
изработване на бижута от тюркоаз, като по този начин съхраняват култа на
своите предци към този камък и техните вярвания, че това са сълзите на
небето.
Ацтеките са инкрустирали тюркоаз в различни, обикновено церемониални
предмети като маски, щитове и т.н. Някои индиански народи (Пуебло,
Навахо и др.) широко използват тюркоаз за магически амулети, висулки и
други изделия.
Тюркоаза изглежда е бил непознат в Япония чак до XVIII век.
НАХОДИЩА:
САЩ,
Афганистан, Австралия (Виктория и Куинсланд), Чили, Великобритания
(Корнуол), Германия (Саксония), Полша (Силезия) и в региона Туркестан.
ВИДОВЕ
Съществуват различни видове тюркоази – светлосини, зелени, дори жълтеникави, но небесносиният е най-ценен.
В
днешно време широко разпространение са получила синтетичния тюркоаз,
достатъчно близък по съостав до природния и имитация от тюркоаз заемат
до 80% от пазара на тюркоаз.
Виенския тюркоаз - термично обработена и пресована смес от малахит,
хидроокиси на алуминия и фосфорната киселина. Тюркоз под названието
неолит, е от фосфат на медта и хидроокиси на алуминия. В такъв
синтетичен тюркоаз се появява ярка и равномерна зеленовато-жълта окраска,
нехарактерна за природния тюркоаз. При нагряване тя чернее, а не се
напуква. Синтетичния материал е много еднороден, съдържа микро впръскани
оцветени частици.
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
Тюркоазът
е един от най-старите ювелирни камъни, като сведения за неговото
използване в Египет датират отпреди 3000 г. пр. н. е., т.е. отпреди
времето на Първата Династия.
Погребалната
маска на фараона Тутанкамон, превърнала се в икона на
древно-египетското изкуство, е инкрустирана и с тюркоаз, наред с лапис
лазули, карнеол и цветно стъкло.
Смята се, че около 2000 г. пр. н.е. находищата на тюркоаз в Синай - Древен Египет са били изчерпани.
Традиционно
(има данни за около 200 г. пр.н.е.), тюркоаз е добиван от
северноамериканските индианци, като и до ден днешен традиционна ръчно
изработена сребърна бижутерия с тюркоаз, корал и седеф се предлага от
ювелирните майстори от племената Навахо, Зуни, Хопи, Пуебло и др.
Той е и националният скъпоценен камък на
Иран и на щатите Аризона, Невада и Ню Мексико, където украшения с
тюркоази се продават от индианците.
МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ
Всяка култура е имала свои вярвания за символиката и въздействието на
тюркоаза, но удивително повечето от тях се въртят около любовта.
Например персите подарявали тюркоаз в знак на вярна обич и също така го
използвали като лек срещу разбито сърце.
През Средновековието жените
правили любовни магии, като пришивали тюркоаз към дрехата на желания
мъж, а в Централна Азия камъкът бил задължителна част от накитите на
младоженката.
В древността се е смятало, че с промяната на своя цвят тюркоазът предупреждава своя притежател за приближаваща опасност или болест.
През Средновековието се е вярвало, че предпазва ездачите от падане от кон.
При всички народи,
които са познавали тюркоаза се е вярвало, че камъка мени цвета си според
здравословното състояние на собственика си и го защитава от
неблагоприятни сили.
В Северозападна Америка тюркоазът се слага под пода , когато една къща
се строи или подновява,за да привлече добрия късмет. Парче от тюркоаз е
символ на власта и знанията на шаманите при Apache, Други американски
народни поверия твърдят,че тюркоаз се носи за да се гарантира точен
изстрел.
